консерваторка

Речник на българския език

консерва̀торка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. консерва̀торки, ж. Жена консерватор.

Грешни изписвания (15)

  • консерваторкъ
  • консерватурка
  • консерватуркъ
  • консирваторка
  • консирваторкъ
  • консирватурка
  • консирватуркъ
  • кунсерваторка
  • кунсерваторкъ
  • кунсерватурка
  • кунсерватуркъ
  • кунсирваторка
  • кунсирваторкъ
  • кунсирватурка
  • кунсирватуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-сер-ва-тор-ка
членувано кон-сер-ва-тор-ка-та
мн.ч. кон-сер-ва-тор-ки
членувано кон-сер-ва-тор-ки-те
звателна форма кон-сер-ва-тор-ке