конотация

Речник на българския език

конотация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • конотациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-но-та-ция
членувано ко-но-та-ци-я-та
мн.ч. ко-но-та-ции
членувано ко-но-та-ци-и-те
звателна форма