ко̀нник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. ко̀нници, м. Човек, който язди на кон. По пътя се зададе конник.
Грешни изписвания (3)
- конек
- коник
- коннек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кон-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | кон-ни-ка | |
| пълен член | кон-ни-кът | |
| мн.ч. | кон-ни-ци | |
| членувано | кон-ни-ци-те | |
| бройна форма | кон-ни-ци | |
| звателна форма | кон-ни-ко | |