конкуренция

Речник на българския език

конкурѐнция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Надпревара между производители, търговци за пласиране и продаване на стоката при най-изгодни условия. Конкуренция между производителите на сирене. Влизам в конкуренция. Вън съм от конкуренция.
2. Борба между съперници, които се стремят към едно и също постижение. Влязоха в конкуренция за директорското място.
3. Прен. Разг. Конкурент. Конкуренцията ми отляво продава по-бързо стоката си.

Грешни изписвания (23)

  • конкоренцеа
  • конкоренцеъ
  • конкоренцея
  • конкоренциа
  • конкоренциъ
  • конкоренция
  • конкуренцеа
  • конкуренцеъ
  • конкуренцея
  • конкуренциа
  • конкуренциъ
  • кункоренцеа
  • кункоренцеъ
  • кункоренцея
  • кункоренциа
  • кункоренциъ
  • кункоренция
  • кункуренцеа
  • кункуренцеъ
  • кункуренцея
  • кункуренциа
  • кункуренциъ
  • кункуренция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-ку-рен-ция
членувано кон-ку-рен-ци-я-та
мн.ч. кон-ку-рен-ции
членувано кон-ку-рен-ци-и-те
звателна форма