конкубин

Речник на българския език

конкубин съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-ку-бин
непълен член кон-ку-би-на
пълен член кон-ку-би-нът
мн.ч. кон-ку-би-ни
членувано кон-ку-би-ни-те
бройна форма кон-ку-би-ни
звателна форма кон-ку-би-не