конкреция

Речник на българския език

конкреция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • конкрециъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-к-ре-ция
членувано кон-к-ре-ци-я-та
мн.ч. кон-к-ре-ции
членувано кон-к-ре-ци-и-те
звателна форма