конквистадор

Речник на българския език

конквистадо̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. конквистадо̀ри, м. Истор. Испански завоевател на колонии в Централна и Южна Америка през периода ХV — ХVI в.

Грешни изписвания (7)

  • конквестадор
  • конквестъдор
  • конквистъдор
  • кунквестадор
  • кунквестъдор
  • кунквистадор
  • кунквистъдор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-к-вис-та-дор
непълен член кон-к-вис-та-до-ра
пълен член кон-к-вис-та-до-рът
мн.ч. кон-к-вис-та-до-ри
членувано кон-к-вис-та-до-ри-те
бройна форма кон-к-вис-та-до-ри
звателна форма кон-к-вис-та-до-ре