конетабъл

Речник на българския език

конетабъл съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-не-та-бъл
непълен член ко-не-та-бъ-ла
пълен член ко-не-та-бъ-лът
мн.ч. ко-не-таб-ли
членувано ко-не-таб-ли-те
бройна форма ко-не-та-бъ-ла
звателна форма