кондукция

Речник на българския език

конду̀кция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Топлопроводимост.

Грешни изписвания (11)

  • кондукцеа
  • кондукцеъ
  • кондукцея
  • кондукциа
  • кондукциъ
  • кундукцеа
  • кундукцеъ
  • кундукцея
  • кундукциа
  • кундукциъ
  • кундукция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-дук-ция
членувано кон-дук-ци-я-та
мн.ч. кон-дук-ции
членувано кон-дук-ци-и-те
звателна форма