кондѝция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед.
1. Спец. Норма, условия, на които трябва да отговаря една стока според стандарт или договор.
2. Спец. Телесно състояние на селскостопанско животно.
3. Физическо състояние, степен на физическа подготовка и издръжливост. Спортистите имат добра кондиция.
1. Спец. Норма, условия, на които трябва да отговаря една стока според стандарт или договор.
2. Спец. Телесно състояние на селскостопанско животно.
3. Физическо състояние, степен на физическа подготовка и издръжливост. Спортистите имат добра кондиция.
Грешни изписвания (11)
- кондицеа
- кондицеъ
- кондицея
- кондициа
- кондициъ
- кундицеа
- кундицеъ
- кундицея
- кундициа
- кундициъ
- кундиция
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кон-ди-ция | |
|---|---|---|
| членувано | кон-ди-ци-я-та | |
| мн.ч. | кон-ди-ции | |
| членувано | кон-ди-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |