кондензация

Речник на българския език

конденза̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. Във физиката — превръщане на пара и газове в течност чрез охлаждане.
2. Спец. В електротехниката — натрупване на електрическа енергия.
3. Прен. Сгъстяване, концентриране.

Грешни изписвания (23)

  • кондензацеа
  • кондензацеъ
  • кондензацея
  • кондензациа
  • кондензациъ
  • кондинзацеа
  • кондинзацеъ
  • кондинзацея
  • кондинзациа
  • кондинзациъ
  • кондинзация
  • кундензацеа
  • кундензацеъ
  • кундензацея
  • кундензациа
  • кундензациъ
  • кундензация
  • кундинзацеа
  • кундинзацеъ
  • кундинзацея
  • кундинзациа
  • кундинзациъ
  • кундинзация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-ден-за-ция
членувано кон-ден-за-ци-я-та
мн.ч. кон-ден-за-ции
членувано кон-ден-за-ци-и-те
звателна форма