конгруенция

Речник на българския език

конгруенция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • конгруенциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-г-ру-ен-ция
членувано кон-г-ру-ен-ци-я-та
мн.ч. кон-г-ру-ен-ции
членувано кон-г-ру-ен-ци-и-те
звателна форма