конгрегация

Речник на българския език

конгрега̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. конгрега̀ции, ж. Спец.
1. Обединение на католически общини в рамките на един орден.
2. Ръководещи органи в Римската курия.

Грешни изписвания (23)

  • конгрегацеа
  • конгрегацеъ
  • конгрегацея
  • конгрегациа
  • конгрегациъ
  • конгригацеа
  • конгригацеъ
  • конгригацея
  • конгригациа
  • конгригациъ
  • конгригация
  • кунгрегацеа
  • кунгрегацеъ
  • кунгрегацея
  • кунгрегациа
  • кунгрегациъ
  • кунгрегация
  • кунгригацеа
  • кунгригацеъ
  • кунгригацея
  • кунгригациа
  • кунгригациъ
  • кунгригация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-г-ре-га-ция
членувано кон-г-ре-га-ци-я-та
мн.ч. кон-г-ре-га-ции
членувано кон-г-ре-га-ци-и-те
звателна форма