конверсия

Речник на българския език

конвѐрсия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Изменение, промяна (на функции или условия).
2. Спец. В банковото дело — промяна в условията на предишен държавен заем (в срока, в лихвите).
3. Спец. В химията — преработка на газове при висока температура.
4. Спец. В езикознанието — словообразувателен начин, при който се променят функциите на една дума така, че придобива характеристиките на друга част на речта.

Грешни изписвания (11)

  • конверсеа
  • конверсеъ
  • конверсея
  • конверсиа
  • конверсиъ
  • кунверсеа
  • кунверсеъ
  • кунверсея
  • кунверсиа
  • кунверсиъ
  • кунверсия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-вер-сия
членувано кон-вер-си-я-та
мн.ч. кон-вер-сии
членувано кон-вер-си-и-те
звателна форма