конвекция

Речник на българския език

конвѐкция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Във физиката — пренасяне на топлина чрез естественото движение на частиците на дадена среда (газ, вода). Водата се затопля чрез конвекция.

Грешни изписвания (11)

  • конвекцеа
  • конвекцеъ
  • конвекцея
  • конвекциа
  • конвекциъ
  • кунвекцеа
  • кунвекцеъ
  • кунвекцея
  • кунвекциа
  • кунвекциъ
  • кунвекция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-век-ция
членувано кон-век-ци-я-та
мн.ч. кон-век-ции
членувано кон-век-ци-и-те
звателна форма