комутация

Речник на българския език

комута̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Промяна, смяна, размяна.

Грешни изписвания (23)

  • комотацеа
  • комотацеъ
  • комотацея
  • комотациа
  • комотациъ
  • комотация
  • комутацеа
  • комутацеъ
  • комутацея
  • комутациа
  • комутациъ
  • кумотацеа
  • кумотацеъ
  • кумотацея
  • кумотациа
  • кумотациъ
  • кумотация
  • кумутацеа
  • кумутацеъ
  • кумутацея
  • кумутациа
  • кумутациъ
  • кумутация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-му-та-ция
членувано ко-му-та-ци-я-та
мн.ч. ко-му-та-ции
членувано ко-му-та-ци-и-те
звателна форма