комутативност

Речник на българския език

комутативност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • комутативнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-му-та-тив-ност
членувано ко-му-та-тив-ност-та
мн.ч. ко-му-та-тив-нос-ти
членувано ко-му-та-тив-нос-ти-те
звателна форма