комунизъм

Речник на българския език

комунѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Според теорията на Маркс, Енгелс и Ленин — сменяща капитализма обществено-икономическа формация, основана върху обществена собственост на средствата за производство.
2. Втората фаза на това общество.
3. Комунистическа идеология и теория.
прил. комунистѝчески, комунистѝческа, комунистѝческо, мн. комунистѝчески. Комунистическа партия.

Грешни изписвания (7)

  • комонизам
  • комонизъм
  • комунизам
  • кумонизам
  • кумонизъм
  • кумунизам
  • кумунизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-му-ни-зъм
непълен член ко-му-низ-ма
пълен член ко-му-низ-мът
мн.ч. ко-му-низ-ми
членувано ко-му-низ-ми-те
бройна форма ко-му-ни-зъ-ма
звателна форма