комплектация

Речник на българския език

комплектация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • комплектациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-п-лек-та-ция
членувано ком-п-лек-та-ци-я-та
мн.ч. ком-п-лек-та-ции
членувано ком-п-лек-та-ци-и-те
звателна форма