компила̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. компила̀ции, ж.
1. Само ед. Съставяне на книга по чужди книги.
2. Съчинение, което не е оригинално дело на своя автор — съдържа чужди изводи без посочване на авторите им.
прил. компилатѝвен, компилатѝвна, компилатѝвно, мн. компилатѝвни.
1. Само ед. Съставяне на книга по чужди книги.
2. Съчинение, което не е оригинално дело на своя автор — съдържа чужди изводи без посочване на авторите им.
прил. компилатѝвен, компилатѝвна, компилатѝвно, мн. компилатѝвни.
Грешни изписвания (23)
- компелацеа
- компелацеъ
- компелацея
- компелациа
- компелациъ
- компелация
- компилацеа
- компилацеъ
- компилацея
- компилациа
- компилациъ
- кумпелацеа
- кумпелацеъ
- кумпелацея
- кумпелациа
- кумпелациъ
- кумпелация
- кумпилацеа
- кумпилацеъ
- кумпилацея
- кумпилациа
- кумпилациъ
- кумпилация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ком-пи-ла-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ком-пи-ла-ци-я-та | |
| мн.ч. | ком-пи-ла-ции | |
| членувано | ком-пи-ла-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |