комбина̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. комбина̀ции, ж.
1. Начин, схема на съчетаване, свързване на еднородни или разнородни неща. Комбинация на метали. Комбинация на цветове.
2. Система от средства или ходове за постигане на определена цел. Шахматна комбинация. Хитра комбинация.
прил. комбинацио̀нен, комбинацио̀нна, комбинацио̀нно, мн. комбинацио̀нни.
1. Начин, схема на съчетаване, свързване на еднородни или разнородни неща. Комбинация на метали. Комбинация на цветове.
2. Система от средства или ходове за постигане на определена цел. Шахматна комбинация. Хитра комбинация.
прил. комбинацио̀нен, комбинацио̀нна, комбинацио̀нно, мн. комбинацио̀нни.
Синоними
Грешни изписвания (23)
- комбенацеа
- комбенацеъ
- комбенацея
- комбенациа
- комбенациъ
- комбенация
- комбинацеа
- комбинацеъ
- комбинацея
- комбинациа
- комбинациъ
- кумбенацеа
- кумбенацеъ
- кумбенацея
- кумбенациа
- кумбенациъ
- кумбенация
- кумбинацеа
- кумбинацеъ
- кумбинацея
- кумбинациа
- кумбинациъ
- кумбинация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ком-би-на-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ком-би-на-ци-я-та | |
| мн.ч. | ком-би-на-ции | |
| членувано | ком-би-на-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |