комбинаторка

Речник на българския език

комбина̀торка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. комбина̀торки, ж. Жена комбинатор.

Грешни изписвания (15)

  • комбенаторка
  • комбенаторкъ
  • комбенатурка
  • комбенатуркъ
  • комбинаторкъ
  • комбинатурка
  • комбинатуркъ
  • кумбенаторка
  • кумбенаторкъ
  • кумбенатурка
  • кумбенатуркъ
  • кумбинаторка
  • кумбинаторкъ
  • кумбинатурка
  • кумбинатуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-би-на-тор-ка
членувано ком-би-на-тор-ка-та
мн.ч. ком-би-на-тор-ки
членувано ком-би-на-тор-ки-те
звателна форма ком-би-на-тор-ке