коло̀ния
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. коло̀нии, ж.
1. Страна или територия, лишена от държавна самостоятелност и експлоатирана от силно развита държава. Ограбвам колонии. Добивам колонии.
2. Група заселници с еднаква националност, живеещи заедно. Българска колония в Аржентина.
3. Селище, съставено от чужди заселници. Гръцки градове колонии по Черноморието.
4. Животни, птици, които живеят някъде на стада или ята.
1. Страна или територия, лишена от държавна самостоятелност и експлоатирана от силно развита държава. Ограбвам колонии. Добивам колонии.
2. Група заселници с еднаква националност, живеещи заедно. Българска колония в Аржентина.
3. Селище, съставено от чужди заселници. Гръцки градове колонии по Черноморието.
4. Животни, птици, които живеят някъде на стада или ята.
Синоними
Грешни изписвания (11)
- колонеа
- колонеъ
- колонея
- колониа
- колониъ
- кулонеа
- кулонеъ
- кулонея
- кулониа
- кулониъ
- кулония
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-ло-ния | |
|---|---|---|
| членувано | ко-ло-ни-я-та | |
| мн.ч. | ко-ло-нии | |
| членувано | ко-ло-ни-и-те | |
| звателна форма | — | |