колонизатор

Речник на българския език

колониза̀тор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. колониза̀тори, м. Този, който колонизира и експлоатира чужди територии.

Грешни изписвания (15)

  • колонезатор
  • колонезатур
  • колонизатур
  • колунезатор
  • колунезатур
  • колунизатор
  • колунизатур
  • кулонезатор
  • кулонезатур
  • кулонизатор
  • кулонизатур
  • кулунезатор
  • кулунезатур
  • кулунизатор
  • кулунизатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ло-ни-за-тор
непълен член ко-ло-ни-за-то-ра
пълен член ко-ло-ни-за-то-рът
мн.ч. ко-ло-ни-за-то-ри
членувано ко-ло-ни-за-то-ри-те
бройна форма ко-ло-ни-за-то-ри
звателна форма ко-ло-ни-за-то-ре