количкар

Речник на българския език

количка̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • колечкар
  • кулечкар
  • куличкар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-лич-кар
непълен член ко-лич-ка-ря
пълен член ко-лич-ка-рят
мн.ч. ко-лич-ка-ри
членувано ко-лич-ка-ри-те
бройна форма ко-лич-ка-ри
звателна форма ко-лич-ка-рю