колесар

Речник на българския език

колеса̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • колисар
  • кулесар
  • кулисар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ле-сар
непълен член ко-ле-са-ря
пълен член ко-ле-са-рят
мн.ч. ко-ле-са-ри
членувано ко-ле-са-ри-те
бройна форма ко-ле-са-ри
звателна форма ко-ле-са-рю