колелце

Речник на българския език

колелцѐ съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Умалителна форма на колело.

Грешни изписвания (3)

  • колилце
  • кулелце
  • кулилце

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-лел-це
членувано ко-лел-це-то
мн.ч. ко-лел-ца
членувано ко-лел-ца-та