колективизация

Речник на българския език

колективиза̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Истор. След установяване на социалистическата система в някои бивши социалистически страни — насилствено обединение на селски собственици в кооперативни стопанства.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-лек-ти-ви-за-ция
членувано ко-лек-ти-ви-за-ци-я-та
мн.ч. ко-лек-ти-ви-за-ции
членувано ко-лек-ти-ви-за-ци-и-те
звателна форма