колежка

Речник на българския език

колѐжка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. колѐжки, ж. Жена колега.

Грешни изписвания (7)

  • колежкъ
  • кулежка
  • кулежкъ
  • колешка
  • колешкъ
  • кулешка
  • кулешкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-леж-ка
членувано ко-леж-ка-та
мн.ч. ко-леж-ки
членувано ко-леж-ки-те
звателна форма ко-леж-ке