колежанин

Речник на българския език

колежа̀нин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • колежанен
  • колижанен
  • колижанин
  • кулежанен
  • кулежанин
  • кулижанен
  • кулижанин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ле-жа-нин
непълен член ко-ле-жа-ни-на
пълен член ко-ле-жа-ни-нът
мн.ч. ко-ле-жа-ни
членувано ко-ле-жа-ни-те
бройна форма ко-ле-жа-ни
звателна форма ко-ле-жа-ни-но