коледар

Речник на българския език

коледа̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • колидар
  • куледар
  • кулидар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ле-дар
непълен член ко-ле-да-ря
пълен член ко-ле-да-рят
мн.ч. ко-ле-да-ри
членувано ко-ле-да-ри-те
бройна форма ко-ле-да-ри
звателна форма ко-ле-да-рю