кокошкар

Речник на българския език

кокошка̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

кокошка̀рят, кокошка̀ря, мн. кокошка̀ри, м. Крадец на дребно.
прил. кокошка̀рски, кокошка̀рска, кокошка̀рско, мн. кокошка̀рски. Кокошкарска история.

Грешни изписвания (3)

  • кокушкар
  • кукошкар
  • кукушкар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-кош-кар
непълен член ко-кош-ка-ря
пълен член ко-кош-ка-рят
мн.ч. ко-кош-ка-ри
членувано ко-кош-ка-ри-те
бройна форма ко-кош-ка-ри
звателна форма ко-кош-ка-рю