кокиченце

Речник на българския език

кокѝченце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • кокиченци
  • кокичинце
  • кокичинци
  • кукиченце
  • кукиченци
  • кукичинце
  • кукичинци

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ки-чен-це
членувано ко-ки-чен-це-то
мн.ч. ко-ки-чен-ца
членувано ко-ки-чен-ца-та