кодифика̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед. Спец.
1. В правото — систематизиране и съгласуване на законите в държавата по области.
2. Спец. В езикознанието — определяне и систематизиране на нормите за правопис и правоговор в даден книжовен език. Кодификация на езика.
1. В правото — систематизиране и съгласуване на законите в държавата по области.
2. Спец. В езикознанието — определяне и систематизиране на нормите за правопис и правоговор в даден книжовен език. Кодификация на езика.
Грешни изписвания (47)
- кодефекацеа
- кодефекацеъ
- кодефекацея
- кодефекациа
- кодефекациъ
- кодефекация
- кодефикацеа
- кодефикацеъ
- кодефикацея
- кодефикациа
- кодефикациъ
- кодефикация
- кодифекацеа
- кодифекацеъ
- кодифекацея
- кодифекациа
- кодифекациъ
- кодифекация
- кодификацеа
- кодификацеъ
- кодификацея
- кодификациа
- кодификациъ
- кудефекацеа
- кудефекацеъ
- кудефекацея
- кудефекациа
- кудефекациъ
- кудефекация
- кудефикацеа
- кудефикацеъ
- кудефикацея
- кудефикациа
- кудефикациъ
- кудефикация
- кудифекацеа
- кудифекацеъ
- кудифекацея
- кудифекациа
- кудифекациъ
- кудифекация
- кудификацеа
- кудификацеъ
- кудификацея
- кудификациа
- кудификациъ
- кудификация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-ди-фи-ка-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ко-ди-фи-ка-ци-я-та | |
| мн.ч. | ко-ди-фи-ка-ции | |
| членувано | ко-ди-фи-ка-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |