коафьорка

Речник на българския език

коафьорка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-а-фьор-ка
членувано ко-а-фьор-ка-та
мн.ч. ко-а-фьор-ки
членувано ко-а-фьор-ки-те
звателна форма ко-а-фьор-ке