коагула̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед. Спец. Процес, при който колоидалните частици се уедряват, слепват под въздействие на молекулните сили на сцепление; пресичане.
Грешни изписвания (47)
- коаголацеа
- коаголацеъ
- коаголацея
- коаголациа
- коаголациъ
- коаголация
- коагулацеа
- коагулацеъ
- коагулацея
- коагулациа
- коагулациъ
- коъголацеа
- коъголацеъ
- коъголацея
- коъголациа
- коъголациъ
- коъголация
- коъгулацеа
- коъгулацеъ
- коъгулацея
- коъгулациа
- коъгулациъ
- коъгулация
- куаголацеа
- куаголацеъ
- куаголацея
- куаголациа
- куаголациъ
- куаголация
- куагулацеа
- куагулацеъ
- куагулацея
- куагулациа
- куагулациъ
- куагулация
- куъголацеа
- куъголацеъ
- куъголацея
- куъголациа
- куъголациъ
- куъголация
- куъгулацеа
- куъгулацеъ
- куъгулацея
- куъгулациа
- куъгулациъ
- куъгулация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-а-гу-ла-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ко-а-гу-ла-ци-я-та | |
| мн.ч. | ко-а-гу-ла-ции | |
| членувано | ко-а-гу-ла-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |