книжник

Библейско тълкуване: Човек вещ в Еврейския закон, учител или тълкувател на закона; например Ездра е наречен "книжник вещ в Мойсеевия закон" — Езд. 7:6. Книжниците, които се споменават в Новия Завет, са едно съсловие хора, които били възпитавани да пазят и обясняват Свещените книги. На тях е възложено да ги преписват, да тълкуват по-трудните места в Св. Писание, и да решават въпроси, които се пораждали от обредния закон — Мт. 2:4. Най-вече, те били много изкусни в онези тълкувания и предания, посредством които евреите унищожавали закона — Мт. 15:1-6. Еврейските писатели ги наричат детеводители народни. От време на време, книжниците ходили от град на град, за да се препират с хората върху прости неща, и да повдигат на прение въпроси, отнасящи се до закона. То се знае, че влиянието им е било голямо; мнозина от тях са били членове на Синедриона, и често се споменават заедно със старейшините и първосвещениците — Мт. 5:20, 7:29, 12:38, 20:18, 21:15. Както фарисеите, книжниците били върли противници на Христос; и като нямали никакво понятие за Онзи, за когото Мойсей и пророците писаха, заедно със свещениците преследвали Исус и последователите му. В някои места, книжниците се наричат законници — Мт. 22:35; Мк. 12:28.