книжленце

Речник на българския език

книжленце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. книж-лен-це
членувано книж-лен-це-то
мн.ч. книж-лен-ца
членувано книж-лен-ца-та