книжарка

Речник на българския език

книжа̀рка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. книжа̀рки, ж. Жена книжар.

Грешни изписвания (3)

  • кнежарка
  • кнежаркъ
  • книжаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кни-жар-ка
членувано кни-жар-ка-та
мн.ч. кни-жар-ки
членувано кни-жар-ки-те
звателна форма кни-жар-ке