книжар

Речник на българския език

книжа̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

книжа̀рят, книжа̀ря, мн. книжа̀ри, м. Лице, което продава книги.

Грешни изписвания (1)

  • кнежар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кни-жар
непълен член кни-жа-ря
пълен член кни-жа-рят
мн.ч. кни-жа-ри
членувано кни-жа-ри-те
бройна форма кни-жа-ри
звателна форма кни-жа-рю