ключар

Речник на българския език

ключа̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • клйочар
  • клйучар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клю-чар
непълен член клю-ча-ря
пълен член клю-ча-рят
мн.ч. клю-ча-ри
членувано клю-ча-ри-те
бройна форма клю-ча-ри
звателна форма клю-ча-рю