кльон

Речник на българския език

кльон съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кльон
непълен член кльо-на
пълен член кльо-нът
мн.ч. кльо-но-ве
членувано кльо-но-ве-те
бройна форма кльо-на
звателна форма