клисар

Речник на българския език

клиса̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

клиса̀рят, клиса̀ря, мн. клиса̀ри, м. Прислужник в църква. Клисарят бие камбаната.

Грешни изписвания (1)

  • клесар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кли-сар
непълен член кли-са-ря
пълен член кли-са-рят
мн.ч. кли-са-ри
членувано кли-са-ри-те
бройна форма кли-са-ри
звателна форма кли-са-рю