клирик

Речник на българския език

клирик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кли-рик
непълен член кли-ри-ка
пълен член кли-ри-кът
мн.ч. кли-ри-ци
членувано кли-ри-ци-те
бройна форма кли-ри-ци
звателна форма кли-ри-ко