климатик

Речник на българския език

климатѝк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. климатѝци, (два) климатѝка, м. Апарат или инсталация за климатизиране. В стаята има климатик.

Грешни изписвания (3)

  • клематик
  • клемътик
  • климътик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кли-ма-тик
непълен член кли-ма-ти-ка
пълен член кли-ма-ти-кът
мн.ч. кли-ма-ти-ци
членувано кли-ма-ти-ци-те
бройна форма кли-ма-ти-ка
звателна форма