клетник

Речник на българския език

клѐтник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. клѐтници, м. Нещастен, злочест човек.

Грешни изписвания (1)

  • клетнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клет-ник
непълен член клет-ни-ка
пълен член клет-ни-кът
мн.ч. клет-ни-ци
членувано клет-ни-ци-те
бройна форма клет-ни-ци
звателна форма клет-ни-ко