класицизъм

Речник на българския език

класицѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м.,само ед. Направление в литературата и изкуството през периода ХVII — ХIХ в., което се характеризира с подражаване на античните образци.
прил. класицистѝчен, класицистѝчна, класицистѝчно, мн. класицистѝчни.

Грешни изписвания (7)

  • класецизам
  • класецизъм
  • класицизам
  • клъсецизам
  • клъсецизъм
  • клъсицизам
  • клъсицизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кла-си-ци-зъм
непълен член кла-си-циз-ма
пълен член кла-си-циз-мът
мн.ч. кла-си-циз-ми
членувано кла-си-циз-ми-те
бройна форма кла-си-ци-зъ-ма
звателна форма