клакьорка

Речник на българския език

клакьо̀рка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. клакьо̀рки, ж. Жена клакьор.

Грешни изписвания (3)

  • клакьоркъ
  • клъкьорка
  • клъкьоркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кла-кьор-ка
членувано кла-кьор-ка-та
мн.ч. кла-кьор-ки
членувано кла-кьор-ки-те
звателна форма кла-кьор-ке