китеник

Речник на българския език

кѝтеник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. кѝтеници, (два) кѝтеника, м. Тъкано изделие за постелка или завивка с втъкавани дълги вълнени конци по лицевата част, едноцветно или с шарени фигури.

Грешни изписвания (3)

  • китенек
  • китинек
  • китиник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-те-ник
непълен член ки-те-ни-ка
пълен член ки-те-ни-кът
мн.ч. ки-те-ни-ци
членувано ки-те-ни-ци-те
бройна форма ки-те-ни-ка
звателна форма