кит

Речник на българския език

кит съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

кѝтът, кѝта, мн. кѝтове, (два) кѝта, м. Най-големият морски бозайник с тяло като на риба и с гладка кожа.



кѝтът, кѝта, само ед., м. Специална смес, с която се запълват неравностите на повърхност преди боядисването ѝ.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кит
непълен член ки-та
пълен член ки-тът
мн.ч. ки-то-ве
членувано ки-то-ве-те
бройна форма ки-та
звателна форма